Ей! Ей! Ей!
Слушай, имам нещо да ти кажа.
Нещо много тихо.
Нека много тихо стане за минута.
За минута, само за минута.
И сърцето тука спира за минута.
За минута, само за минута.
Ти наясно си от дума не разбирам.
И така съм дойси да те провокирам.
За това сега върнем игъл, но малко.
Малко, малко.
На хапки ми го връщай.
Да мога да предвъщам.
Ти знаеш как да страдам.
Да падам и да ставам.
Аз какво да върна?
Душата в мен си тръгна.
Не знам какво да правя.
И как да се заправя.
Как да се заправя.
Как да се заправя.
Как да се заправя.
Как да се заправя.
Нека много тихо бъде за минута.
За минута, само за минута.
И сърцето нека спира за минута.
За минута, само за минута.
Зная мразещи съма, че те оставям.
Ушубичам, а накрая не нямам.
За това тема навръщай ми го малко.
Малко, малко.
На хапки ми го връщай.
Да мога да предвъщам.
Ти знаеш как да страдам.
Да падам и да ставам.
Аз какво да върна?
Защото в мен си тръгна.
Не знам какво да правя.
И как да те заправя.
Не е трудно да е грубо и е жалко.
Да ме гледаш, да ме помиш ми е малко.
На лъжата няма пар да ти се хвана.
И да ти го връщам няма да те стана.
И не да я опитвай, само да издягаш.
Отмъщението ти си заслужаваш.
А още помня как изпиваше ме жадно.
За това мъчението ще е бавно.
Бавно.
Бавно.
Бавно.
Ще е много бавно.
Ще е много бавно.
Бавно.
Бавно.
Бавно.
Ще е много бавно.
Ще е много жалко.
На хапки ми го връщай.
Да мога да предвъщам.
Ти знаеш как да страдам.
Да падам и да ставам.
Аз какво да върна.
Душата в мен си тръгна.
Не знам какво да правя.
И как да те забравя.
И накрая искам нещо да ти кажа.
Ще за тебе аз да всички ще разкажа.
И нека всяка като чуя твойто има име.
Да не вярва, че от тебе ще и мине.
Аз съм си те зная как да се изтрия.
Ще изляза и за теб ще си напия.
Ти от мен обаче няма да се скриеш.
Да, аз ще от живота си нека изтрия.
На хапки ми го връщай.