Стоим кре бездната зловеща,
дошло е време да решим.
Какво от теб научих аз,
какво от мене все си ти?
Искаш пак да се прекърнем,
страницата да обърнем,
но остава тъвнината вътре в мен.
Палите целувки лъхат на прескровки,
бяла захар вместо мед.
Твоята отдеха топли като дреха,
щита от парченца лед.
Казваш любовта, ражда светлина,
сен гигълни в мрачен ден,
но остава тъмнината вътре в мен.
Умножава самотата ми подвет.
Нали душите ни се срещат да станат малко по-добри?
А нашата обич като жертва убита в глад от болеши.
Самотата ще обикна,
ще избутам още ден,
но остава тъмнината вътре в мен.
Палите целувки лъхат на прескровки,
бяла захар вместо мед.
Твоята отдеха топли като дреха,
щита от парченца лед.
Казваш любовта,
ражда светлина,
сен гигълни в мрачен ден,
но остава тъмнината вътре в мен.
Умножава самотата ми подвет.
Аз без теб не мога.
Вътре в мен, вътре в мен.
Палите целувки лъхат на прескровки,
бяла захар вместо мед.
Твоята отдеха топли като дреха,
щита от парченца лед.
Казваш любовта,
ражда светлина,
сен гигълни в мрачен ден,
но остава тъмнината вътре в мен.
Умножава самотата ми подвет.
gently