Музиката продължава...
Проят ме съм млад, но вътре в мен на сто съм.
От твоята любов, убийствената, единствената.
От твоята любов, на коже и кости станах.
От твоята любов, отдавна да спя престанах.
Разбирам добре, че трябва да спен.
Не до мен е твойто място.
Но питам кой, кой е съгласен.
С теб дори да е нещасен.
Кой, кой те познава, всеки ден их закарава.
Кой, кой, кой отгоре, ни прокрест любов такава.
Че умиране да има, но отказване да няма.
Музиката продължава...
Не питай без мен, макар да бълни го искам.
Не питай след мен, с други да бъдеш близка.
Не гледай назад, към нашия ад.
Живей наинак.
И ако жена, разбие сърцето в тебе.
Не чакай ема, вземи си сърце от мене.
Не питай без мен, макар положи.
Не бъдеш красив, не до мен е твойто място.
Но питам кой, кой е съгласен.
С теб дори да е нещасен.
Кой, кой те познава, всеки ден их закарава.
Кой, кой, кой отгоре, ни прокрест любов такава.
Че умиране да има, но отказване да няма.
Да се правя.
И само ти, само ти, само ти ме притежаваш.
Само ти, само ти, само ти до края.
До края.
Но питам кой, кой е безгрешен.
Да ми кажеш да ме срещне.
Кой, кой има право да реши любов такава.
Кой, кой, кой залъгвам.
Че си тръгваш, че си тръгвам.
Нищо друго не желая.
Само с тебе съм до края.
Само с теб, и само с теб.
Друго, друго не желая.
Само с теб, само с теб.
Само с теб съм до края.
Нищо друго не желая.
Само с теб съм до края.