Ти не разбра моя нежен жест, бях решил като роб да ти пада днес.
Ти не чув моя прост въпрос, изгоря между нас следващия мост.
Купих цветя, за да сключи мир, помежду ни черта, тегли с тебе шир.
Все си мислех за теб, как чакаш кудома, и защо ли заспак, так съвсем сама.
Днес пак, днес пак, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Днес пак, няма нещи до ни, днес пак, пари помежду ни, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Хей, замълчи, да си спомня как, твойте тъмни очи, космо се видят.
На миг, стой така, да си спомня как, разтопиме с ръка, сякаш бях отняк.
Искаш ли днес, да си пуснем дъжд, ще останем сами, парка изведнеш, да забравим дори, своите имена.
Ще сме морият мъж, с мократа жена.
Днес пак, днес пак, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Днес пак, няма нещи до ни, днес пак, пари помежду ни, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Днес пак, днес пак, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Днес пак, няма нещи до ни, днес пак, пари помежду ни, днес пак, адските обичам, но не зная как.
Абонирайте се!