На нашата улица
На нашата улица вечера пристигаше
Със своята цигулка възносен кълък
Прегърбен той тъжни мелодии свиреше
Навярно животът му беше такъв
Спирахе хората, жадно заслушани
Гълъфа му хвърляха дъебна пара
Отнихваха къщите, сенките скушени
Отнихваха птиците, своите гнезда
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Боб и омраза, вярно събрал ги бе
В честите срещи с чуждия нрав
Шептеше цигулката с ягъж с носталгия
По вечните песни, амрел и пия
Внезапно открихме, че вече го нямаше
Къде б е отишъл, къде б е живял
Вятърът само, напевно припяваше
Озната мелодия, мелодия с много печал
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Той свиреше, свиреше
От тази цигулка потърнала прах
От пръстите старченски ягъжи сбираше
Боб и омраза и болка и смях
Свиреше, свиреше
Свиреше, свиреше
Свиреше, свиреше