Луната
Ще мога ли, къде до косна, прегрят калуда да те спра?
Или ще падна, о, агиоса, в магията ти да убра?
И може би, ще те намеря, в зората наш, щастлив времен,
когато днес ще бъде вчера, а утре пак ще си.
А ти ще птиш до моето рамо, с дъха на пролетна дъга,
когато утре ще съм само, секунда спомен от мига.
Ще мога ли да те намеря, изкряща в лунната,
тогава, когато днес ще бъде вчера, а утре Господ знае кога.
Ще мога ли да те позная, сред елричната суета,
преди да отлетиш без края и да се прерубиш в света?
И може би, ще те намеря, в зората наш, щастлив времен,
когато днес ще бъде вчера, а утре пак ще си.
А ти ще птиш до моето рамо, с дъха на пролетна дъга,
когато утре ще съм само, секунда спомен от мига.
Ще мога ли да те намеря, изкряща в лунната,
Искряща в лунната дъга
Когато днес ще бъде вчера
А утре Господ знае кога