Повиш ли още кратките нощи, миналите дни?
Как на този свят бяхме сами?
Как един до друг вървяхме с теб без дах почти?
Момичето бях аз, момчето беше ти.
Помниш ли горещите думи, казвани без глас?
Момчето беше ти, момичето бях аз.
Как ни да сделим съдбата и до мест не знам?
Тежко е дали, щом останем сами.
Всеки ден след мечтите пътувам.
Всеки ден мислен, но аз не целувам.
Може би, само в нощите гъси.
Може би, ждете срещна съня си.
Някой ден правярно ще дойдеш, ще се върнеш тук.
Чакам само теб, теб и никой друг.
Някой ден дори не зная, утре или днес,
спи до моят прав, без да чукаш плес.
Как ни да сделим съдбата и до мест не знам?
Тежко е дали, щом останем сами.
Всеки ден след мечтите пътувам.
Всеки ден мислен, но аз не целувам.
Може би, само в нощите гъси.
Може би, ждете срещна съня си.
Всеки ден след мечтите пътувам.
Всеки ден мислен, но аз не целувам.
Може би, само в нощите гъси.
Може би, ще те срещам съня си.