Повиш ли още кратките нощи, миналите дни?Как на този свят бяхме сами?Как един до друг вървяхме с теб без дах почти?Момичето бях аз, момчето беше ти.Помниш ли горещите думи, казвани без глас?Момчето беше ти, момичето бях аз.Как ни да сделим съдбата и до мест не знам?Тежко е дали, щом останем сами.Всеки ден след мечтите пътувам.Всеки ден мислен, но аз не целувам.Може би, само в нощите гъси.Може би, ждете срещна съня си.Някой ден правярно ще дойдеш, ще се върнеш тук.Чакам само теб, теб и никой друг.Някой ден дори не зная, утре или днес,спи до моят прав, без да чукаш плес.Как ни да сделим съдбата и до мест не знам?Тежко е дали, щом останем сами.Всеки ден след мечтите пътувам.Всеки ден мислен, но аз не целувам.Може би, само в нощите гъси.Може би, ждете срещна съня си.Всеки ден след мечтите пътувам.Всеки ден мислен, но аз не целувам.Може би, само в нощите гъси.Може би, ще те срещам съня си.