Той тронква с юмруки по-добра, няма, няма от мен, от мен.
Всички слаби места, доле ноги разбра, от тебе няма мърдане докрай.
Стой тук, кой друг такава любов ще търпи?
О, луд, най-луд и крайната с тебе сме аз и ти, аз и ти.
Тя може с погледи сърцето ми да ме кара да спре, да спре.
Той през вечара си пита ли отговарям добре, добре.
Всички слаби места, доле ноги разбра, от тебе няма мърдане докрай.
Стой тук, кой друг такава любов ще търпи?
О, луд, най-луд и крайната с тебе сме аз и ти, аз и ти.
Кой може с теб да отиде докрай, нех пита мънт ли или рай, рай.
Кой знае с какво ти започва денят, какво обичаш през нощта, аз, аз.
Та-та-таз.
Стой тук, кой друг такава любов ще търпи?
О, луд, най-луд и крайната с тебе сме аз и ти, аз и ти.
Стой тук, кой друг такава любов ще търпи?
О, луд, най-луд и крайната с тебе сме аз и ти, аз и ти.