Сутрин рано,
първите слънчеви лъчи
изгряват бавно от твоите сънени очи
От първата усмитка до последната слъза
Блоним се като деня и нощта, аааа
Въвлечени сме в безкрайен кръговрат
И да бягаш ти си знаеш целият ми свят
Чувстваме и виждаме хиляда чужди неща
Но се завръща между слънцето, стане луна
Отново ли си тъжна?
Не дей да плачеш, нощта умира сама
Но пак се ражда деня
Подай ръка отново, да се прегърнем
Нощта умира сама, но пак изгрява
Слънцето над нас и чака ни да се събудим
Рано пак у вас, огрени и усмихнати
С енергия да свършим всички требни дневни неща
И да посрещнем любовта у дома, ааа
Ооо,
колко е хубаво,
що мима светлина Носи ме в себе си и ни пази от вина
Ооо, как
неовисуемо е да сме тук сега Ти си деня,
ти си нощта
И се сливаме, отново ли си тъжна?
Не дей да плачеш, нощта умира сама
Но пак се ражда деня,
подай ръка отново,
да се прегърнем
Нощта умира сама, но пак изгрява
Се сливаме, отново ли си тъжна?
Не дей да плачеш, нощта умира сама Тя чака деня,
да си до ефисиии
Отново ли си тъжна?
Не дей да плачеш, нощта умира сама
Но пак се ражда деня,
подай ръка отново,
да се прегърнем
Деня заедно, заедно,
заедно,
заедно,
заедно,
нощта умира сама, но пак изгрява