Нек приятел, люте жими,
че болите отвори ми.
Зад вратата сном, че плачеш ти.
Казах ти го преди време,
че въобще не е за тебе.
Тя богата е, а беден ти.
Къде някакъв милионер да беше сданан?
Престани!
Не ме обича просят ли да станан?
Отвори!
Ти прав си бил парите я вълнувам.
Славех си!
А не сърцето в мене колко струва.
Казах ти!
Сипи едноче, бра, приятеля ти беше.
Сълзи сега проиш, но мъжки се държиш.
Не искам да обичам за последно беше.
Защо са ни души,
що м' търсят се пари?
Времето леко варани,
от любови неразбрани.
Знай, че няма да е все така.
Ще обичаш пак след време,
виж какво се случи с мене.
Има искоти от пропаста.
На улицата бедните остава.
Престани! Идом с тях, не иска да си правя.
Само учи! Сърцето си раздадохи душата.
Не не си! Защо на мен това ми е съдвата?
Ми кажи!
Сипи едноче, бра, приятеля ти беше.
Сълзи сега проиш, но мъжки се държиш.
Не искам да обичам за последно беше.
Защо са ни души,
що м' търсят се пари?
Сипи едноче, бра, приятеля ти беше.
Сълзи сега проиш, но мъжки се държиш.
Не искам да обичам за последно беше.
Защо са ни души,
що м' търсят се пари?