Музиката продължава...
Над мен смили се, Боже мили,
Трушица дай ми от Твойте сили.
Любовните лъжи горещи, Топят душа ми като свещи,
Топят душа ми като свещи.
И питам се отново как можах да любя своят враг,
Като слепет била съм аз в мрак.
А Божи храм Той бе за мене,
Открадна моя днежен скрит копнеш.
Споделях с него ред по ред,
И женската си изповед,
И женската си изповед.
И питам се отново как можах да любя своят враг,
Като слепет била съм аз в мрак.
Проклед да бъде той нощи ден,
Във всяка следваща да виждаме,
Все толкова лъжи с мами за прошка да протяга длани,
За прошка да протяга длани.
И питам се отново как можах да любя своят враг,
Като слепет била съм аз в мрак.
