Само за миг, да можех да върна,
но дали ти ще минеш в дъжда?
Минаха двайсет години,
колко различни са нашите съби.
Всеки поет в друга посока,
с малко тъга и огромни мечти.
Знаехме някой ден,
пак ще се срещнем, може би тук.
Никой не може,
да върне назад.
Времето тича,
остава бездъх.
Следваме пътя,
написан на длан.
Обречени,
да минем веднъж.
Вързо летяха тези години,
спомням си още погледа в мен.
Пейката стара, пак изкоши ни.
Както преди сме, но не сме.


Не съвсем, нашите мечти, носят децата ми.
Тъжно е и пусто в душата ми.
Никой не може, да върне назад.
Времето тича, остава бездъх.
Следваме пътя, написан на длан.
Обречени,
да минем веднъж.
Тъжно е.
Някой ден.
Никой не може.
Времето бърза.
Следваме пътя.
Обречени.
Никой не може, да върне назад.
Времето тича, остава бездъх.
Следваме пътя, написан на длан.
Обречени,
да минем веднъж.
Обречени.