Е тя е яка,
като в Холивод прикляка,
топлея рма дафака,
пак се готви за атака,
сколко стая пища,
кака ще изкривиме капака?
Гледам колко човек тук,
ама къде е ми така,
проблемите ми са всака,
мама ли божи много са ялахе,
ах барма не мога да говоря са.
Кой каза коза дам,
аз съм в Амстердам,
друсъм ги като Чаоми на Байрам.
Ръцете ми кауни,
душата ми дона,
след среща сухлавия тя е доволна.
Уискито ме давим,
обади самбари,
кой ще се обади на кварталните джандари?
Аз съм базаряк,
имам нужда от бардак,
планове кои да иммигрирам в ферак.
Топлеяр,
наричаме китаяца,
слодник,
поредната грешка,
спореднян е годник.
Рапа ми е врак, друсъка то вак,
гебим като свака,
тя не спира да се мярда,
целу лето нас вънчака,
щастя права на славата,
рапстар от махуата,
хип-хоп от битака.
Тошите намирам ги,
лудите събирам ги,
тежките нервирам ги,
хейтъри блокирам ги.
Колко нижме не бягам,
нощема не лягам,
цайските си слагам и ги дигам и ги спам.
Тая нощ съм с бигито,
пак и още двама,
кара и повръща,
пиян зад волана,
кръсти се псува,
в истерия се смеят.
Па май съм аз,
май не съм,
не,
сезик за базик и цайк за гъл.
Тая съм и навих от 200-та лета,
носа си с кънчара,
мали кво ли права в Сахарат,
това смърдливото ме кара да се права на попара,
не фиксирам светофара.
Той акво ми даде,
бе,
случва се веднъж,
а некои пъти повече,
филм от снякъде,
всички са някъде,
аз съм сяките.
Рапа ми е врак,
друса като лак,
гепим като свака,
тя не спира да се мярда,
целото нас вънчака,
щастя права на савата,
рап са рот махуата,
хип-хоп от битака.