Не мога да не мисля за теб, за това което случи се.
Не искам да забравям за теб и това което имахме.
Да, трудно е, опитвам се, помогни ми да се справя.
Некъсно е да тук да спрем.
Как ледкова се е разбито сърце.
Не, не искам да повярвам. Не, не искам да погледна в друг.
Само ти стопяваш този студ.
Дай ми повод и оставам. Не, не търся и не искам друг.
Дай ми смисъл да повярвам в теб.
Опитвах да бягам от теб, всяка мисъл изтривах, превръщах теб в спомен блед.
Не знам кога от мен отлетя и след себе си оставя следа.
Трудно е, опитвам се, помогни ми да се справя.
Некъсно е да тук да спрем.
Как ледкова се е разбито сърце.
Не, не искам да повярвам. Не, не искам да погледна в друг.
Само ти стопяваш този студ.
Дай ми повод и оставам. Не, не търся и не искам друг.
Дай ми смисъл да повярвам в теб.
Мислех дълго за нас, за пътя по който избрах да вървя.
Има ли смисъл в това да грешим в любота?
Не, не искам да повярвам. Не, не искам да повярвам.
Не, не искам да погледна в друг. Само ти стопяваш този студ.
Дай ми повод и оставам. Не, не търся и не искам друг.
Дай ми смисъл да повярвам в теб.
Не, не искам. Не, не искам.
Само ти, само ти. Аз казах само ти стопяваш този студ.
Дай ми повод и оставам. Не, не търся и не искам друг.
Дай ми смисъл да повярвам. Дай ми смисъл да повярвам.
Не, не искам да повярвам.