В нощта,
когато съм сама,
с тиха сила се завръщаш.
Ииии,
Ти си светлина,
всяка полка Ти прегрещаш,
Господи.
Ти ми даваш крила, степлетя,
с теб не падам,
любовта.
Ти е моя съдба,
светлина
в мрака,
Ти си пламъка.
Усещам Твойта благодат,
бежестта ми става лека.
Ти си моя жив подслон,
моя дом,
моя пътека.
И когато слабоста ми пак крещи,
с теб тишината говоря,
Господи.
Ти ми
даваш крила,
степлетя,
с теб не падам, любовта.
Ти е моя съдба,
светлина в мрака,
Ти си пламъка.
Като река Ти ме водиш,
моята душа в Теб намирам.
Кой?
Всеки страх, всяка рана заздръбява,
Твоят дом сърцето ми остава.
Господи,
Ти ми даваш крила,
степлетя,
с Теб не падам,
любовта.
Ти е моя съдба,
светлина
в мрака,
Ти господи, Ти ми даваш крила, степлетя,
с Теб не падам,
любовта.
Ти е моя съдба, светлина в мрака,
Ти си пламъка.