Съборих всички мостове към теб, за да не се завърна.
Ношавах си, че в минало за мен ще те превърна.
Но те откривам, нямам телевизор в ручете на книга.
Настигам тебе, са те гоня и това ме обида.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене.
Тълпа от непознати те познах и се обърнах.
Защо не те подминах, а се спрях? Защо изтръпнах?
Ненавиждам се до толкова слаба, ранима, ревнива.
Мраза целият свят, че те нямам и това ме убива.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мене.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мен.
Ти никога няма да знаеш, че не моя да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мен.
Ти никога няма да знаеш, че не мога да те преживея.
Ти никога няма да знаеш, че се уча без теб да живея.
Ти никога няма да знаеш, че душата плача из себе.
Ти никога няма да знаеш, че още си всичко за мен.