Неусетно пада мрака, стълбите изкачвам пак,
старата самотна къща, сукна този слънчев ряк.
Спомени се лутат в мен,
в кръг се нижа ден след ден,
сякаш чувам ози глас в този късен час.
И на сън, и на сън, пак се връща с весел звън,
детство, младост и игри, моите мечти.
И на сън,
и на сън,
пак се връща с весел звън,
детство,
младост и игри,
моите мечти.
Тишината ме прегръща, смирис на море и юг,
старата самотна къща, ето ме отново тук.
Спомени се лутат в мен,
в кръг се нижа ден след ден,
сякаш чувам ози глас в този късен час.
Един само изгр mек.
И на сън, и на сън,
пак се връщат с весел звън,
детство, младост и игри,
моите мечти.
И на сън, и на сън,
пак се връщат с весел звън,
детство, младост и игри,
моите мечти.
И на сън, и на сън,
пак се връщат с весел звън,
детство, младост и игри, моите мечти.
И на сън, и на сън, пак се връщат с весел звън,
детство, младост и игри,
моите мечти.