Ако имат хората,
не един, живота два,
точно те знаеш ли?
Щях да те обичам два пъти,
тази наша любов се нарича съдба,
за това до сега всички други били сълъжа.
За две минути стените струти,
зад които скрила бях разбитото сърце,
за две минути чудо се случи,
то обново стана цяло в твоите ръце.
И пъзела се подреди,
она зича сливса, ща си ти.
Ако има на света,
не едно, а две слънца,
вече знам, вярвай ми,
че за мен и двете ще си ти.
Тази наша любов се нарича съдба,
за това до сега всички други били сълъжа.
За две минути стените струти,
зад които скрила бях разбитото сърце,
за две минути чудо се случи,
то обново стана цяло в твоите ръце.
И пъзела се подреди,
она зича сливса, ща си ти.
Грешни не преживях,
плаках, после се смях,
теб съм търсила между тях.
Много пъти свървях,
бях добра и не бях,
друг такъв като теб не видях.
За две минути стените струти,
зад които скрила бях разбитото сърце,
за две минути чудо се случи,
то обново стана цяло в твоите ръце.
И пъзела се подреди,
она зича сливса, ща си ти.